Обещанието на Франки
Бях запазил този миг на споделяне, това закъсняло "благодаря" за момента, в който настъпи краят на една велика кариера. Първата ми среща с него бе през септември 2001-ва в София, само месец след като бе започнал славния си път на "Стамфорд Бридж" след трансфера от Уест Хем. Впоследствие на два пъти през пет години – през 2006-а и 2011-а, пак в София, имах възможността да се докосна – къде за миг, къде за два, отново до него.
При последната ни среща – през есента на 2011-а, един от най-големите футболисти на нашето съвремие и със сигурност най-големият в историята на английския Челси ми показа нагледно какво значи преди всичко да бъдеш великан като човек.
Половин час след края на квалификацията за Евро 2012 между България и Англия (0:3) Лампард застана, облечен в костюм, както повелява традицията на островитяни, на стълбите пред главния вход на „Васил Левски“. Потърси с поглед някого в насъбралото се множество хора и след като чу вика „Франки“ в отговор на неговите думи на почивката, се насочи към микс зоната.
Повечето репортери, включително и тези на „Sky Sports”, се учудиха, тъй като Франк избягва да говори пред медиите. В случая обаче появата му там бе свързана с друг повод. Застанал с усмивка пред мен, Лампард отвори сакото си, измъкна фланелката, която преди броени минути бе на гърба му, и ми я подари с думите: „This is for you, my friend!” Благодаря ти, Франк Лампард!
Бях запазил този миг на споделяне, това закъсняло "благодаря" за момента, в който настъпи краят на една велика кариера. Първата ми среща с него бе през септември 2001-ва в София, само месец след като бе започнал славния си път на "Стамфорд Бридж" след трансфера от Уест Хем. Впоследствие на два пъти през пет години – през 2006-а и 2011-а, пак в София, имах възможността да се докосна – къде за миг, къде за два, отново до него.
При последната ни среща – през есента на 2011-а, един от най-големите футболисти на нашето съвремие и със сигурност най-големият в историята на английския Челси ми показа нагледно какво значи преди всичко да бъдеш великан като човек.
Половин час след края на квалификацията за Евро 2012 между България и Англия (0:3) Лампард застана, облечен в костюм, както повелява традицията на островитяни, на стълбите пред главния вход на „Васил Левски“. Потърси с поглед някого в насъбралото се множество хора и след като чу вика „Франки“ в отговор на неговите думи на почивката, се насочи към микс зоната.
Повечето репортери, включително и тези на „Sky Sports”, се учудиха, тъй като Франк избягва да говори пред медиите. В случая обаче появата му там бе свързана с друг повод. Застанал с усмивка пред мен, Лампард отвори сакото си, измъкна фланелката, която преди броени минути бе на гърба му, и ми я подари с думите: „This is for you, my friend!” Благодаря ти, Франк Лампард!
