До Чили и назад в пътуване за историята
30 май 1962 година. Чили. Знакови дата и място в българския спортен летопис. Националният отбор по футбол излиза в първия си мач на Световно първенство. Двубоят между България и Аржентина трябва да се изиграе в градчето Валдивия, за което, уви, историята е подготвила различна участ. На 22 май 1960 година, в 15:11 ч. местно време, град Валдивия е епицентър на най-силното регистрирано земетресение в историята на човечеството - 9,6 по скалата на Рихтер. Тихоокеанското селище, разположено на около 700 км. от столицата Сантяго, е напълно разрушено.
За да спаси Мондиала, чилийското правителство се обръща към американската минна компания „Браден“, която е построила малък стадион за 14 000 зрители в градчето Ранкагуа. Така домакините успяват да съберат турнира за купата „Жул Риме“ на четири стадиона: в Сантяго, Ранкагуа, Виня дел Мар и Арика.
Легендата разказва, че чилийското бедствие и първенство били прокълнати от... Аржентина. След два поредни Мондиала в Европа, южноамериканските федерации заплашват с пълен бойкот, ако надпреварата не се състои на техния континент. Абсолютният фаворит е именно Аржентина, която все още не е домакинствала най-важния футболен форум. Президентът на местната федерация Раул Коломбо завършва речта си на конгреса в Лисабон през 1956 година с: „Ние можем да стартираме първенството още утре. Имаме всичко!“. С това той акцентира върху най-големия коз на своята кандидатура - модерните за времето си стадиони, изградената инфраструктура и футболния престиж на страната. След него говори президентът на чилийската федерация - Дитборн, който казва: „Ние пък нямаме нищо. И точно затова искаме това първенство!“. Чили печели 31 гласа срещу 10 за Аржентина. 14 федерации се въздържат в гласуването. Правителството, футболният съюз и гражданското общество в Буенос Айрес настръхват от възмущение, а Чили е публично заклета „да си остане вечно с нищо“.
На първенството през 1962 година участват 16 отбора, а квотите за Европа са едва осем. България и Франция завършват квалификационната си група с равен брой точки, което предполага да изиграят нов двубой помежду си, този път на неутрален терен. На 16 декември 1961 година, на „Сан Сиро“ в Милано, българите побеждават с гол на Димитър Якимов. Така за първи път в своята история „лъвовете“ се класират за финалите на купата „Жул Риме“.
Първенството в Чили е известно като най-грубото и кърваво в цялата история на Мондиала. Паметен остава двубоят между домакините и Италия, наречен „Битката за Сантяго“. Играчите на двата отбора непрекъснато се ритат, а след това и налитат на бой, като в честите мелета се включват още полиция, привърженици, длъжностни лица. Мнозина са изнесени на носилка, има и такива със счупени носове. По другите терени не е по-различно. Защитник на СССР е изнесен за ръцете и краката, в безсъзнание, със счупен крак, след влизане на югославски касапин. Същото сполетява и играч на Швейцария. Чили и ФРГ се гонят из терена, за да си раздават юмруци, а изстъпленията не подминават дори Пеле. „Краля“ е „скъсан“ от ритане от чехословашките защитници, които го изкарват от строя в груповата фаза. Но така пък изгрява звездата на неповторимия Мане Гаринча, който „твори“ по терена. На полуфиналите обаче бразилският виртуоз е афектиран заради постоянното ритане от играчите на домакина Чили и буквално нокаутира защитника Рохас, за което е и изгонен. Любопитно е, че на това първенство червените картони още не са измислени и съдията гони провинилите се с жестове. Не всички съдии се радват на авторитет, затова понякога ролята на арбитрите изпълняват и полицаите.
Българският тим, воден от Георги Пачеджиев и Кръстю Чакъров, заминава за минния град Махали, където използва терените в обществения парк. В контраст, англичаните, които също са в нашата група, отсядат в централата на минната компания „Браден“ в Ранкагуа. „Трикольорите“ са единственият тим на Мондиала с трима младежи в състава си – Добромир Жечев, Георги Соколов и Георги Аспарухов. В повечето отбори няма нито един. Гунди е вторият най-млад играч на финалите, като по-малък от него е само бразилецът Коутиньо.
На 30 май 1962 година България и Аржентина изиграват откриващия мач на Мондиала в нашата група. Всъщност, в деня на откриването се изиграват четири мача едновременно, по един от всяка група. Стартовият ни състав за срещата с „гаучосите“ на Естадио „Браден“ в Ранкагуа е следният: Георги Найденов, Кирил Ракаров, Иван Димитров, Стоян Китов, Димитър Костов, Никола Ковачев, Тодор Диев, Петър Величков, Христо Илиев, Димитър Якимов и Иван Колев.
Всичко приключва още в четвъртата минута, когато Факундо ни отбелязва гол. Нашите се опитват да атакуват, но много рядко застрашават противниковата врата, а мачът е изцяло в грубиянския стил на първенството, с непрестанни „балтии“ и „влизания“. Аржентинците контузват двама от титулярите ни. Разбира се, на трибуните няма нито един български запалянко. Всичките 7134 зрители подкрепят Аржентина.
Втората среща на първенството, на 3 юни, отново в Ранкагуа, започва ужасяващо. Унгария ни вкарва 4 гола за 12 минути. На почивката, в съблекалнята, ръководството на родната делегация в Чили вдига страховит скандал и заповядва на тима да обърне резултата. „Конското“ няма особен ефект, а маджарите ни вкарват и пети гол. Така на сцената се появява 19-годишният Георги Аспарухов - Гунди. Той влиза в историята с първото попадения за България на Световно първенство. Не се минава и без куриоз, тъй като голът е записан на Георги Соколов и до ден днешен фигурира по този начин в архивите на ФИФА. Двамата Георги разменят фланелките си, което поражда и объркването в делегатите на мача. Срещите не се предават по телевизията у нас. Двубоят с „маджарите“ завърша 6:1.
Последният ни двубой на Мондиала е протоколен, но пък записваме първи (частично) положителен резултат - 0:0 срещу Англия. Нашите играят добре, а бомбен шут на Гунди уцелва гредата. Така приключва първата българска авантюра на най-голямата футболна сцена.
Естадио „Браден“ в Ранкагуа е най-малкият стадион на Мондиала. На двубоите на България с Аржентина, Унгария и Англия присъстват по около 6000-7000 зрители, което е и най-ниската посещаемост на първенството заедно с, куриозно, полуфинала между Чехословакия и Югославия, игран във Виня дел Мар (5890 зрители). Билетите от тези четири двубоя са и респективно най-редките и търсени от колекционерите.
В колекцията на Bulgarian Football Shirts съхраняваме оригиналните билети от дебютните двубои на българския национален отбор на Световното първенство в Чили.
30 май 1962 година. Чили. Знакови дата и място в българския спортен летопис. Националният отбор по футбол излиза в първия си мач на Световно първенство. Двубоят между България и Аржентина трябва да се изиграе в градчето Валдивия, за което, уви, историята е подготвила различна участ. На 22 май 1960 година, в 15:11 ч. местно време, град Валдивия е епицентър на най-силното регистрирано земетресение в историята на човечеството - 9,6 по скалата на Рихтер. Тихоокеанското селище, разположено на около 700 км. от столицата Сантяго, е напълно разрушено.
За да спаси Мондиала, чилийското правителство се обръща към американската минна компания „Браден“, която е построила малък стадион за 14 000 зрители в градчето Ранкагуа. Така домакините успяват да съберат турнира за купата „Жул Риме“ на четири стадиона: в Сантяго, Ранкагуа, Виня дел Мар и Арика.
Легендата разказва, че чилийското бедствие и първенство били прокълнати от... Аржентина. След два поредни Мондиала в Европа, южноамериканските федерации заплашват с пълен бойкот, ако надпреварата не се състои на техния континент. Абсолютният фаворит е именно Аржентина, която все още не е домакинствала най-важния футболен форум. Президентът на местната федерация Раул Коломбо завършва речта си на конгреса в Лисабон през 1956 година с:
На първенството през 1962 година участват 16 отбора, а квотите за Европа са едва осем. България и Франция завършват квалификационната си група с равен брой точки, което предполага да изиграят нов двубой помежду си, този път на неутрален терен. На 16 декември 1961 година, на
Първенството в Чили е известно като най-грубото и кърваво в цялата история на Мондиала. Паметен остава двубоят между домакините и Италия, наречен
Българският тим, воден от Георги Пачеджиев и Кръстю Чакъров, заминава за минния град Махали, където използва терените в обществения парк. В контраст, англичаните, които също са в нашата група, отсядат в централата на минната компания
На 30 май 1962 година България и Аржентина изиграват откриващия мач на Мондиала в нашата група. Всъщност, в деня на откриването се изиграват четири мача едновременно, по един от всяка група. Стартовият ни състав за срещата с
Всичко приключва още в четвъртата минута, когато Факундо ни отбелязва гол. Нашите се опитват да атакуват, но много рядко застрашават противниковата врата, а мачът е изцяло в грубиянския стил на първенството, с непрестанни
Втората среща на първенството, на 3 юни, отново в Ранкагуа, започва ужасяващо. Унгария ни вкарва 4 гола за 12 минути. На почивката, в съблекалнята, ръководството на родната делегация в Чили вдига страховит скандал и заповядва на тима да обърне резултата.
Последният ни двубой на Мондиала е протоколен, но пък записваме първи (частично) положителен резултат - 0:0 срещу Англия. Нашите играят добре, а бомбен шут на Гунди уцелва гредата. Така приключва първата българска авантюра на най-голямата футболна сцена.
Естадио
В колекцията на Bulgarian Football Shirts съхраняваме оригиналните билети от дебютните двубои на българския национален отбор на Световното първенство в Чили.
